2.11.2017 г., 12:56

На времето

639 0 0

 

 

На времето аз бях в Иран

и там разбрах, че с много думи,

които нося, бих разбран...

И те не бяха малка сума.

 

Например думата "чорап"

и там е дреха за краката.

Еднаква е на тоз етап

и там, и тука по страната.

 

Щом кожеш думата "таман",

разбират те и в двата свята.

Речеш ли думата "аман",

за лошо чувство пък се смята.

 

И туй доколкото разбрах,

стотици пъти се повтаря

и това не е за смях -

на истината отговаря!

 

Следа от общия ни път,

изстрадан в турското ни робство,

до днес следите му стоят

и сочат нашето покорство.

21.10.2017г. София

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hristo Slavov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...