30 авг. 2013 г., 23:34

Набързо

645 0 2

Нямам време да обичам цял живот.

Нямам време да лежа безмълвен.

Нямам време да откривам себе си, да търся брод.

Нямам и не искам. Да покълвам.

 

Щото няма за кога да израста дотам,

че да виждам по-добрия свят – от ден до пладне.

Всичко ще е черно-бяло, шах и мат.

Нямам време да се вдигна. За да падна.

 

По-добрите хора тук, сред нас, ги няма.

Някой ден ще ги последваме оттатък.

Няма време да сме други, щом не сме били.

Няма време – затова стихът е кратък.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Константин Дренски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...