30.08.2013 г., 23:34

Набързо

643 0 2

Нямам време да обичам цял живот.

Нямам време да лежа безмълвен.

Нямам време да откривам себе си, да търся брод.

Нямам и не искам. Да покълвам.

 

Щото няма за кога да израста дотам,

че да виждам по-добрия свят – от ден до пладне.

Всичко ще е черно-бяло, шах и мат.

Нямам време да се вдигна. За да падна.

 

По-добрите хора тук, сред нас, ги няма.

Някой ден ще ги последваме оттатък.

Няма време да сме други, щом не сме били.

Няма време – затова стихът е кратък.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Дренски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...