Набързо
Нямам време да обичам цял живот.
Нямам време да лежа безмълвен.
Нямам време да откривам себе си, да търся брод.
Нямам и не искам. Да покълвам.
Щото няма за кога да израста дотам,
че да виждам по-добрия свят – от ден до пладне.
Всичко ще е черно-бяло, шах и мат.
Нямам време да се вдигна. За да падна.
По-добрите хора тук, сред нас, ги няма.
Някой ден ще ги последваме оттатък.
Няма време да сме други, щом не сме били.
Няма време – затова стихът е кратък.
© Константин Дренски All rights reserved.
Хареса ми, поздрави! 