5 мая 2010 г., 11:33

Началото на края

730 0 6

Дъждовно е, откакто си замина,
а в мен се вплитат радост и тъга -
затуй, че тъжно се разминахме,
затуй, че трябваше да е така.

 

Под името на първата ни среща
прозираха големи букви -
"Началото на края"... смешно.
И трябваше да спрем до тука.

 

Но кой да ти чете рецензии!
Очите всеки си затваря.
Без уговорки, без претенции
започнахме началото на края.

 

И сякаш бе добро начало.
И сякаш нямаше да има край.
Реших на черното да кажа бяло
и точно там обърках, май.

 

Времето като куршум премина.
Остана спомен за една игра.
Дъждовно е, откакто си замина.
Но знам, че трябваше да е така.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "по-добре първо помисли върху критиката и после благодари за нея." Именно, защото помислих върху нея, давам и своето становище. Аз съм изразила това, което съм имала нужда да изразя.
  • http://www.youtube.com/watch?v=uuxrzCZkJVk
  • Времето като куршум премина.
    Остана спомен за една игра.
    Дъждовно е, откакто си замина.
    Но знам, че трябваше да е така.

    Харесах много!
    Уж времето лекува, но всъщност спомените остават във всеки един от нас.
    И все пак, можеш да заличиш следите от дъжда с усмивка.
    Поздрави!
  • по-добре първо помисли върху критиката и после благодари за нея.

    "Само аз самата зная какво ми е в главата и какво съм искала да кажа, затова за мен си е напълно завършено и не изпитвам нужда да променям или добавям нещо."
    с това мислене читатели не ти трябват. (;
  • Благодаря за критиката. Но имай предвид, че през моите очи е съвсем друго.Само аз самата зная какво ми е в главата и какво съм искала да кажа, затова за мен си е напълно завършено и не изпитвам нужда да променям или добавям нещо. А относно римите- какво има пбщо 21-ви век?!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...