5.05.2010 г., 11:33

Началото на края

726 0 6

Дъждовно е, откакто си замина,
а в мен се вплитат радост и тъга -
затуй, че тъжно се разминахме,
затуй, че трябваше да е така.

 

Под името на първата ни среща
прозираха големи букви -
"Началото на края"... смешно.
И трябваше да спрем до тука.

 

Но кой да ти чете рецензии!
Очите всеки си затваря.
Без уговорки, без претенции
започнахме началото на края.

 

И сякаш бе добро начало.
И сякаш нямаше да има край.
Реших на черното да кажа бяло
и точно там обърках, май.

 

Времето като куршум премина.
Остана спомен за една игра.
Дъждовно е, откакто си замина.
Но знам, че трябваше да е така.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "по-добре първо помисли върху критиката и после благодари за нея." Именно, защото помислих върху нея, давам и своето становище. Аз съм изразила това, което съм имала нужда да изразя.
  • http://www.youtube.com/watch?v=uuxrzCZkJVk
  • Времето като куршум премина.
    Остана спомен за една игра.
    Дъждовно е, откакто си замина.
    Но знам, че трябваше да е така.

    Харесах много!
    Уж времето лекува, но всъщност спомените остават във всеки един от нас.
    И все пак, можеш да заличиш следите от дъжда с усмивка.
    Поздрави!
  • по-добре първо помисли върху критиката и после благодари за нея.

    "Само аз самата зная какво ми е в главата и какво съм искала да кажа, затова за мен си е напълно завършено и не изпитвам нужда да променям или добавям нещо."
    с това мислене читатели не ти трябват. (;
  • Благодаря за критиката. Но имай предвид, че през моите очи е съвсем друго.Само аз самата зная какво ми е в главата и какво съм искала да кажа, затова за мен си е напълно завършено и не изпитвам нужда да променям или добавям нещо. А относно римите- какво има пбщо 21-ви век?!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....