May 5, 2010, 11:33 AM

Началото на края

  Poetry » Love
722 0 6

Дъждовно е, откакто си замина,
а в мен се вплитат радост и тъга -
затуй, че тъжно се разминахме,
затуй, че трябваше да е така.

 

Под името на първата ни среща
прозираха големи букви -
"Началото на края"... смешно.
И трябваше да спрем до тука.

 

Но кой да ти чете рецензии!
Очите всеки си затваря.
Без уговорки, без претенции
започнахме началото на края.

 

И сякаш бе добро начало.
И сякаш нямаше да има край.
Реших на черното да кажа бяло
и точно там обърках, май.

 

Времето като куршум премина.
Остана спомен за една игра.
Дъждовно е, откакто си замина.
Но знам, че трябваше да е така.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • "по-добре първо помисли върху критиката и после благодари за нея." Именно, защото помислих върху нея, давам и своето становище. Аз съм изразила това, което съм имала нужда да изразя.
  • http://www.youtube.com/watch?v=uuxrzCZkJVk
  • Времето като куршум премина.
    Остана спомен за една игра.
    Дъждовно е, откакто си замина.
    Но знам, че трябваше да е така.

    Харесах много!
    Уж времето лекува, но всъщност спомените остават във всеки един от нас.
    И все пак, можеш да заличиш следите от дъжда с усмивка.
    Поздрави!
  • по-добре първо помисли върху критиката и после благодари за нея.

    "Само аз самата зная какво ми е в главата и какво съм искала да кажа, затова за мен си е напълно завършено и не изпитвам нужда да променям или добавям нещо."
    с това мислене читатели не ти трябват. (;
  • Благодаря за критиката. Но имай предвид, че през моите очи е съвсем друго.Само аз самата зная какво ми е в главата и какво съм искала да кажа, затова за мен си е напълно завършено и не изпитвам нужда да променям или добавям нещо. А относно римите- какво има пбщо 21-ви век?!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...