5 июн. 2023 г., 08:13

Над Лета

Поэзия

455 18 7

Тъгата е наследство от смъртта
в обратно време спряла на перваза.
Прозорче мъничко е радостта,
красиво цвете в крехката ми ваза.

Изгубих се в мъглявия си блян,
неуточнен от лепкавото време.
В пустинята на моя аз съм сам,
разпънат върху кръст себепрезрение.

Звездите мигат призрачно над мен,
очите ги попиват мимолетно.
Душата от космическия плен
прегърбена навежда се над Лета.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Елка (Елка Тодорова)

Сякаш прозира внушението за движението на човека от преходното към непреходното, от тленното към Вечността...Поздравления за прекрасния стих!

2023-06-10T23:17:23+03:00
Ромашка (Златка Чардакова)

Вълшебен стих! Дълбок, образен и мъдър!
Поздравления, Младене! Пожелавам ти нежни и уханни цветя на перваза, за да носят радост и душевна наслада!

2023-06-07T22:27:50+03:00
Izumrudkata (Катя)

Поздравления за стиха ти, Младене!

2023-06-05T21:18:54+03:00
aap (Ангел)

Както винаги с хубав стих ни омайваш,Младене!
"прозорче мъничко е радоста,
красиво цвете в крехката ми ваза."

Поздравления,Приятелю!!!

2023-06-05T14:33:42+03:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Сигурна съм, че душата ти е разтърсвана от космически вибрации, които проникват дълбоко в ума, за да подредят такъв стих със силен енергиен заряд и дълбоки преживяни чувства! А магнитизмът, който витае над строфите, привлича към многократното им прочитане. За мен, срещата с твоята поезия се превръща в прекрасен миг на удоволствие! Поздравявам те!

2023-06-05T11:17:15+03:00