vega666 (Младен Мисана)
1672 14305
5.06.2023 г., 8:13 ч.

Над Лета 

  Поезия
291 17 9

Тъгата е наследство от смъртта
в обратно време спряла на перваза.
Прозорче мъничко е радостта,
красиво цвете в крехката ми ваза.  

Изгубих се в мъглявия си блян,
неуточнен от лепкавото време.
В пустинята на моя аз съм сам,
разпънат върху кръст себепрезрение.  

Звездите мигат призрачно над мен,
очите ги попиват мимолетно.
Душата от космическия плен
прегърбена навежда се над Лета.

© Младен Мисана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Сякаш прозира внушението за движението на човека от преходното към непреходното, от тленното към Вечността...Поздравления за прекрасния стих!
  • Вълшебен стих! Дълбок, образен и мъдър!
    Поздравления, Младене! Пожелавам ти нежни и уханни цветя на перваза, за да носят радост и душевна наслада!
  • Удивително красиво пишеш за сложните човешки чувства, Младене! мъдрост съпровожда всяко твое стихотворение, възхищавам ти се!
  • Поздравления за стиха ти, Младене!
  • Мистично и космическо!
    "Тъгата е наследство от смъртта
    в обратно време спряла на перваза."
    Впечатлена съм!
  • Както винаги с хубав стих ни омайваш,Младене!
    "прозорче мъничко е радоста,
    красиво цвете в крехката ми ваза."

    Поздравления,Приятелю!!!
  • Сигурна съм, че душата ти е разтърсвана от космически вибрации, които проникват дълбоко в ума, за да подредят такъв стих със силен енергиен заряд и дълбоки преживяни чувства! А магнитизмът, който витае над строфите, привлича към многократното им прочитане. За мен, срещата с твоята поезия се превръща в прекрасен миг на удоволствие! Поздравявам те!
  • Всеки път, когато чета поезията ти, Младене, се удивлявам на нейната дълбочина, космическа необятност и трагизъм!
    Бог да те благослови и вдъхновява!
  • Каква Поезия!!!👍Дълбочинна, магична, философски насочена и мъдра! Адмирации, Младене!
Предложения
: ??:??