24 мая 2023 г., 09:24

Над моя балкон 

  Поэзия » Философская
276 2 3

Над моя балкон -

малко парченце небе.

Пред погледа - много прозорци.

Улична глъчка отдолу -

как да разпериш ръце.

Няма хоризонт и простор,

тежък бетон и стени.

Търсиш отчаяно с взор

как от балкон се лети.

В свойте пътища стройни

градът се върти -

многолюден удобен затвор.

В него е топлия дом,

в него са твоите срещи и грижи,

но като детски балон

всеки над всичко се движи.

Малко парченце небе

пълно с безкрайни въпроси.

Малко смъртно сърце

как Вселена да носи?

И се блъска съня ти

в ъгли и завои,

и заключваш вратите си пак.

Идват близо звездите,

            звездите са твои,

когато всичко е мрак.

Малък принц между тях.

© Весела Петева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "В свойте пътища стройни
    градът се върти –
    многолюден удобен затвор"!!!!

    Много ми хареса това описание! Искам да обърна внимание и на прекрасната поанта!
    Поздравявам те, Весела!😍
  • Прекрасно е, Весела. Браво!
    "Малко смъртно сърце
    как Вселена да носи?"
  • Прекрасен стих.
Предложения
: ??:??