Над моя балкон

24.05.2023 г., 9:24 ч.

Поезия » Философска

366 2 3

Над моя балкон -

малко парченце небе.

Пред погледа - много прозорци.

Улична глъчка отдолу -

как да разпериш ръце.

Няма хоризонт и простор,

тежък бетон и стени.

Търсиш отчаяно с взор

как от балкон се лети.

В свойте пътища стройни

градът се върти -

многолюден удобен затвор.

В него е топлия дом,

в него са твоите срещи и грижи,

но като детски балон

всеки над всичко се движи.

Малко парченце небе

пълно с безкрайни въпроси.

Малко смъртно сърце

как Вселена да носи?

И се блъска съня ти

в ъгли и завои,

и заключваш вратите си пак.

Идват близо звездите,

звездите са твои,

когато всичко е мрак.

Малък принц между тях.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.