Над моя балкон
Над моя балкон -
малко парченце небе.
Пред погледа - много прозорци.
Улична глъчка отдолу -
как да разпериш ръце.
Няма хоризонт и простор,
тежък бетон и стени.
Търсиш отчаяно с взор
как от балкон се лети.
В свойте пътища стройни
градът се върти -
многолюден удобен затвор.
В него е топлия дом,
в него са твоите срещи и грижи,
но като детски балон
всеки над всичко се движи.
Малко парченце небе
пълно с безкрайни въпроси.
Малко смъртно сърце
как Вселена да носи?
И се блъска съня ти
в ъгли и завои,
и заключваш вратите си пак.
Идват близо звездите,
звездите са твои,
когато всичко е мрак.
Малък принц между тях.
© Весела Петева All rights reserved.
