Недей да величаеш мойто его,
със думите, присъщи за големите.
Пред техните таланти се заклевал,
аз тъй и не посмях да съм на сцената...
Прожекторите светят за аплаузи,
но търсех те по лунната пътека,
в морето и във есенните залези,
по пясъчните стъпки на поетите...
Да, зная, че и ти си ме предсказала,
напук на всички тайни съзаклятия.
От Господ май не съм миропомазан.
(Все още помня няколко разпятия.)
Аз пак ще се завия с тишината,
но ти ме преоткривай непрекъснато!
Безгласно два живота изкрещях.
И в двата от болезнено възкръсване...
Закриляй любовта ни с всяка дума,
написала тъгата и блаженството,
а щом те обвиняват във заблуда,
ти просто отмини със... съвършенство.
©стихопат.
Данаил Антонов
07.09.2023
© Данаил Антонов Все права защищены