Недей да величаеш мойто его, 

със думите, присъщи за големите.

Пред техните таланти се заклевал, 

аз тъй и не посмях да съм на сцената... 

Прожекторите светят за аплаузи, 

но търсех те по лунната пътека, 

в морето и във есенните залези, 

по пясъчните стъпки на поетите... 

Да, зная, че и ти си ме предсказала, 

напук на всички тайни съзаклятия. 

От Господ май не съм миропомазан. 

(Все още помня няколко разпятия.) 

Аз пак ще се завия с тишината, 

но ти ме преоткривай непрекъснато! 

Безгласно два живота изкрещях. 

И в двата от болезнено възкръсване... 

Закриляй любовта ни с всяка дума, 

написала тъгата и блаженството, 

а щом те обвиняват във заблуда, 

ти просто отмини със... съвършенство.

©стихопат. 

Данаил Антонов 

07.09.2023