14 янв. 2015 г., 20:46

Надежда за пролет

562 0 7

Все някой ден ще свърши и зимата.

Ще разбереш, като видиш на двора кокиче.

И ще се  питаш, все още има ли го

в тялото ми духа на момичето.

Момичето, което се влюби.

Разцъфна и жена стана онази пролет...

А после през годините сякаш  изгуби се...

Косите отряза... Крилете окачи с табела „Негодни за полет”...

Но това беше тогава... през зимата...

След зимата пак се запролетява.

Сезони сменят се. Мени се и климата...

Щом зрънце надежда за пролет в Душата остава.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирен Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря на Катя Иванова! Благодаря за чудесната песнушка abagar!

    "Сърцето, което се страхува да не бъде разбито,
    никога не се научава да танцува..."
  • На таз римушка, таз песнушка ще и ходи:
    https://www.youtube.com/watch?v=zxSTzSEiZ2c
  • Хубавичко е. Приятно.
  • Привет на всички! Благодаря, че се отбихте прочетохте моята римушка.
  • Много въздействащо!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...