iren5 (Ирен)
51 1.2K

Jan 14, 2015, 8:46 PM

Надежда за пролет

Poetry

553 0 7

Все някой ден ще свърши и зимата.

Ще разбереш, като видиш на двора кокиче.

И ще се питаш, все още има ли го

в тялото ми духа на момичето.

Момичето, което се влюби.

Разцъфна и жена стана онази пролет...

А после през годините сякаш изгуби се...

Косите отряза... Крилете окачи с табела „Негодни за полет”...

Но това беше тогава... през зимата...

След зимата пак се запролетява.

Сезони сменят се. Мени се и климата...

Щом зрънце надежда за пролет в Душата остава.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

iren5 (Ирен)

Благодаря на Катя Иванова! Благодаря за чудесната песнушка abagar!

"Сърцето, което се страхува да не бъде разбито,
никога не се научава да танцува..."

2015-01-26T18:59:31+02:00
abagar (Васил Бориславов)

На таз римушка, таз песнушка ще и ходи:
https://www.youtube.com/watch?v=zxSTzSEiZ2c

2015-01-26T18:49:55+02:00
troia (Катя Иванова)

Хубавичко е. Приятно.

2015-01-25T19:09:46+02:00
iren5 (Ирен)

Привет на всички! Благодаря, че се отбихте прочетохте моята римушка.

2015-01-15T20:56:37+02:00
Katriona (Кети Рашева)

Много въздействащо!

2015-01-15T17:36:17+02:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0