14 ene 2015, 20:46

Надежда за пролет

  Poesía
559 0 7

Все някой ден ще свърши и зимата.

Ще разбереш, като видиш на двора кокиче.

И ще се  питаш, все още има ли го

в тялото ми духа на момичето.

Момичето, което се влюби.

Разцъфна и жена стана онази пролет...

А после през годините сякаш  изгуби се...

Косите отряза... Крилете окачи с табела „Негодни за полет”...

Но това беше тогава... през зимата...

След зимата пак се запролетява.

Сезони сменят се. Мени се и климата...

Щом зрънце надежда за пролет в Душата остава.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирен Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря на Катя Иванова! Благодаря за чудесната песнушка abagar!

    "Сърцето, което се страхува да не бъде разбито,
    никога не се научава да танцува..."
  • На таз римушка, таз песнушка ще и ходи:
    https://www.youtube.com/watch?v=zxSTzSEiZ2c
  • Хубавичко е. Приятно.
  • Привет на всички! Благодаря, че се отбихте прочетохте моята римушка.
  • Много въздействащо!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...