iren5 (Ирен)
51 1.2K

14 ene 2015, 20:46

Надежда за пролет

Poesía

558 0 7

Все някой ден ще свърши и зимата.

Ще разбереш, като видиш на двора кокиче.

И ще се питаш, все още има ли го

в тялото ми духа на момичето.

Момичето, което се влюби.

Разцъфна и жена стана онази пролет...

А после през годините сякаш изгуби се...

Косите отряза... Крилете окачи с табела „Негодни за полет”...

Но това беше тогава... през зимата...

След зимата пак се запролетява.

Сезони сменят се. Мени се и климата...

Щом зрънце надежда за пролет в Душата остава.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

iren5 (Ирен)

Благодаря на Катя Иванова! Благодаря за чудесната песнушка abagar!

"Сърцето, което се страхува да не бъде разбито,
никога не се научава да танцува..."

2015-01-26T18:59:31+02:00
abagar (Васил Бориславов)

На таз римушка, таз песнушка ще и ходи:
https://www.youtube.com/watch?v=zxSTzSEiZ2c

2015-01-26T18:49:55+02:00
troia (Катя Иванова)

Хубавичко е. Приятно.

2015-01-25T19:09:46+02:00
iren5 (Ирен)

Привет на всички! Благодаря, че се отбихте прочетохте моята римушка.

2015-01-15T20:56:37+02:00
Katriona (Кети Рашева)

Много въздействащо!

2015-01-15T17:36:17+02:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0