14 ene 2015, 20:46

Надежда за пролет

  Poesía
561 0 7

Все някой ден ще свърши и зимата.

Ще разбереш, като видиш на двора кокиче.

И ще се  питаш, все още има ли го

в тялото ми духа на момичето.

Момичето, което се влюби.

Разцъфна и жена стана онази пролет...

А после през годините сякаш  изгуби се...

Косите отряза... Крилете окачи с табела „Негодни за полет”...

Но това беше тогава... през зимата...

След зимата пак се запролетява.

Сезони сменят се. Мени се и климата...

Щом зрънце надежда за пролет в Душата остава.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирен Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря на Катя Иванова! Благодаря за чудесната песнушка abagar!

    "Сърцето, което се страхува да не бъде разбито,
    никога не се научава да танцува..."
  • На таз римушка, таз песнушка ще и ходи:
    https://www.youtube.com/watch?v=zxSTzSEiZ2c
  • Хубавичко е. Приятно.
  • Привет на всички! Благодаря, че се отбихте прочетохте моята римушка.
  • Много въздействащо!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...