Все някой ден ще свърши и зимата.
Ще разбереш, като видиш на двора кокиче.
И ще се питаш, все още има ли го
в тялото ми духа на момичето.
Момичето, което се влюби.
Разцъфна и жена стана онази пролет...
А после през годините сякаш изгуби се...
Косите отряза... Крилете окачи с табела „Негодни за полет”...
Но това беше тогава... през зимата...
След зимата пак се запролетява.
Сезони сменят се. Мени се и климата...
Щом зрънце надежда за пролет в Душата остава.