Най-доброто лекарство
— Не връхлитай в покоя на бялата стая,
нека спи болестта във листенце от здравец,
ще сънува, че облак над нея ридае
и в зелената лодка далеч ще отплава.
— Там е мама, а нейното име витае
и не помни кое е, защо е дъждовно.
Ще го кажа на здравеца в тъжната стая
и на Господ, защото е първото слово.
— Ще го кажеш щом утрото пак се усмихне.
Мама вече сънува как тичаш към нея.
— Обещавам да бъда невидимо тиха,
ала искам да видя, че мама добре е.
— Влез, дете, но внимавай за тъжните сенки.
— Ще им сложа герданчета с весели думи.
— И в реката не скачай, защото ще стене.
— Всеки стон ще изтрия с безшумната гума.
Руменее зората и бялата стая
се събужда щастлива и празнично свети.
Свойто име единствено, майката знае
и в прегръдка от обич люлее детето си.
Цвета Иванова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цвета Иванова Все права защищены
