— Не връхлитай в покоя на бялата стая,
нека спи болестта във листенце от здравец,
ще сънува, че облак над нея ридае
и в зелената лодка далеч ще отплава.
— Там е мама, а нейното име витае
и не помни кое е, защо е дъждовно.
Ще го кажа на здравеца в тъжната стая
и на Господ, защото е първото слово.
— Ще го кажеш щом утрото пак се усмихне.
Мама вече сънува как тичаш към нея.
— Обещавам да бъда невидимо тиха,
ала искам да видя, че мама добре е. ...