1.06.2018 г., 20:43 ч.

Най-доброто лекарство 

  Поезия
680 3 4


— Не връхлитай в покоя на бялата стая,
нека спи болестта във листенце от здравец,
ще сънува, че облак над нея ридае
и в зелената лодка далеч ще отплава.

 

— Там е мама, а нейното име витае
и не помни кое е, защо е дъждовно.
Ще го кажа на здравеца в тъжната стая
и на Господ, защото е първото слово.

 

— Ще го кажеш щом утрото пак се усмихне.
Мама вече сънува как тичаш към нея.
— Обещавам да бъда невидимо тиха,
ала искам да видя, че мама добре е.

 

— Влез, дете, но внимавай за тъжните сенки.
— Ще им сложа герданчета с весели думи.
— И в реката не скачай, защото ще стене.
— Всеки стон ще изтрия с безшумната гума.

 

Руменее зората и бялата стая
се събужда щастлива и празнично свети.
Свойто име единствено, майката знае
и в прегръдка от обич люлее детето си.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??