14 окт. 2022 г., 12:14

Най-работната Мравка 

  Поэзия » Для детей
291 2 10

По горска пътечка криволичи,

между листа и борови иглици,

дълга колона от мравки -

все еднакви, с кафяви забрадки.

Всяка на гърба си понесла е зрънце

на нивата узряло от лятното слънце .

В мравуняка – тяхната къща

работните мравки бавно се връщат,

събрали храница за цялата зима,

за малки, големи, за всички да има!

След тях малка мравка мърмори на глас:

„Ох, уморих се и гладна съм аз!

Искам да отида на онази полянка,

да си полегна малко на сянка.

С мушиците да полудувам,

с пчелиците да потанцувам!

Щурчо да свири, ние да пеем…

Искам такъв живот да живеем! 

Тежко е от сутрин до мрак

да мъкна торбите през полето чак!

Виж, гърбица имаш от работа тежка,

мамо, допускаш в живота си грешка!“

Майката - мравка с пот на челото

погледна и въздъхна: "Горкото!

Още си малка, но нима не разбра,

че който не обича и уважава труда

винаги ще бъде гладен и беден!

Без приятели! Дори непотребен!“

Мравката даже не я и изслуша.

Хукна към поляната с кривата круша,

където се бяха вкупом събрали

мушици, щурци и десетки комари.

Слънчо през облаче спусна лъчи,

поточето бистри води ромолѝ.

И ето, че настана веселба голяма.

Хопа - хоп! Хорце се захвана!

Три напред, една назад!

Но ...  настъпи тук обрат!...

Чуха стъпки,  гласове!

Там, от близкото дере

приближиха двама ду̀ши...

Зайко в шипката се сгуши.

Комари и мухи отлетяха,

Щурчо скокна в шубрака.

Само Мравчицата там остана,

сам - сама на горската поляна.

И от страх, превита на кълбо,

скри се под едно листо.

……………………………

 

А какво се случи с двамата – вижте.

От съчки запалиха малко огнище.

Уж леко, но отнякъде вятър подухна.

В пламъци изведнъж всичко избухна!

Клоните на крушата запращяха в искри…

Стана страшно, по всичко личи!

Обхвана полека и сухата шума…

Мравката изгуби ума и дума!

Търти да бяга, за помощ да вика…

Даже няма кого да попита

къде е мравуняка, в който живее?

Дали няма вятърът натам да отвее

страшната огнена хала?

А мама дали е вече разбрала?

„Днес голяма грешка направих!  

Съветите ценни нейни забравих!

Обидих я лошо и бях много груба!

Трябва да се извиня и… да се трудя.

Още от утре със сестри и роднини

ще поемем по поля и долини.

За да заслужа храната си сладка,

ще стана най-работната Мравка!“

……………………………………..

В далечината чу се пожарна сирена.

Ура! И гората ще бъде спасена!

© Даниела Виткова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много ме зарадва, Мини, с топлото отношение и хубав коментар. От сърце благодаря!💖
  • Много хубав, мъдър и красиво написан стих - приказка, който ми повдигна настроението, Дани. Вложила си много енергия в написването, личи си,че обичаш децата. Благодаря ти,че го сподели с нас! Браво!
  • Това е прекрасно, Дани, и не всеки го може.
  • Децата обичат приказките, дори и когато са римувани. Обичам да влизам в света им чрез тях и да ги правя щастливи. Благодаря ти много, Вили! 💖
  • Сладурковци. Много старание си вложила, Дани.
  • Благодаря ви много за хубавите коментари, Тони, Пепи, Тоти, Руми! 💖 Поуката е нужна не само на децата
  • То видя се, с труд всичко се постига,
    а онези двама търтей щяха да подпалят гората! Поздравления
  • О, тази приказчица тука
    си има даже и поука, .
    Благодаря ти!
    Поздрави! Успех!
  • Браво! Цяла приказка!
  • Хубаво, поучително детско стихче! Хареса ми, Дани!
Предложения
: ??:??