Най-работната Мравка
По горска пътечка криволичи,
между листа и борови иглици,
дълга колона от мравки -
все еднакви, с кафяви забрадки.
Всяка на гърба си понесла е зрънце
на нивата узряло от лятното слънце .
В мравуняка – тяхната къща
работните мравки бавно се връщат,
събрали храница за цялата зима,
за малки, големи, за всички да има!
След тях малка мравка мърмори на глас:
„Ох, уморих се и гладна съм аз!
Искам да отида на онази полянка,
да си полегна малко на сянка.
С мушиците да полудувам,
с пчелиците да потанцувам!
Щурчо да свири, ние да пеем…
Искам такъв живот да живеем!
Тежко е от сутрин до мрак
да мъкна торбите през полето чак!
Виж, гърбица имаш от работа тежка,
мамо, допускаш в живота си грешка!“
Майката - мравка с пот на челото
погледна и въздъхна: "Горкото!
Още си малка, но нима не разбра,
че който не обича и уважава труда
винаги ще бъде гладен и беден!
Без приятели! Дори непотребен!“
Мравката даже не я и изслуша.
Хукна към поляната с кривата круша,
където се бяха вкупом събрали
мушици, щурци и десетки комари.
Слънчо през облаче спусна лъчи,
поточето бистри води ромолѝ.
И ето, че настана веселба голяма.
Хопа - хоп! Хорце се захвана!
Три напред, една назад!
Но ... настъпи тук обрат!...
Чуха стъпки, гласове!
Там, от близкото дере
приближиха двама ду̀ши...
Зайко в шипката се сгуши.
Комари и мухи отлетяха,
Щурчо скокна в шубрака.
Само Мравчицата там остана,
сам - сама на горската поляна.
И от страх, превита на кълбо,
скри се под едно листо.
……………………………
А какво се случи с двамата – вижте.
От съчки запалиха малко огнище.
Уж леко, но отнякъде вятър подухна.
В пламъци изведнъж всичко избухна!
Клоните на крушата запращяха в искри…
Стана страшно, по всичко личи!
Обхвана полека и сухата шума…
Мравката изгуби ума и дума!
Търти да бяга, за помощ да вика…
Даже няма кого да попита
къде е мравуняка, в който живее?
Дали няма вятърът натам да отвее
страшната огнена хала?
А мама дали е вече разбрала?
„Днес голяма грешка направих!
Съветите ценни нейни забравих!
Обидих я лошо и бях много груба!
Трябва да се извиня и… да се трудя.
Още от утре със сестри и роднини
ще поемем по поля и долини.
За да заслужа храната си сладка,
ще стана най-работната Мравка!“
……………………………………..
В далечината чу се пожарна сирена.
Ура! И гората ще бъде спасена!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Виткова Всички права запазени
Благодаря ти много, Вили! 💖