По горска пътечка криволичи,
между листа и борови иглици,
дълга колона от мравки -
все еднакви, с кафяви забрадки.
Всяка на гърба си понесла е зрънце
на нивата узряло от лятното слънце .
В мравуняка – тяхната къща
работните мравки бавно се връщат,
събрали храница за цялата зима,
за малки, големи, за всички да има!
След тях малка мравка мърмори на глас:
„Ох, уморих се и гладна съм аз! ...