Без изход съм,
ни сложен, нито прост.
Затворена съм, безутешна.
Без разум съм,
изчерпана до кости.
Потайна съм, почти безрешна.
Сама съм пак
и чакам пак сама
нов път, пътечка, нещо.
Пак аз съм враг
и битката е пак една -
една, убиваща, гореща.
Без разум съм,
една за теб
душата ми все още бърза,
но без изход съм,
без път до теб,
без смисъл даже да го търся.
© Милена Все права защищены