Накъде
Без изход съм,
ни сложен, нито прост.
Затворена съм, безутешна.
Без разум съм,
изчерпана до кости.
Потайна съм, почти безрешна.
Сама съм пак
и чакам пак сама
нов път, пътечка, нещо.
Пак аз съм враг
и битката е пак една -
една, убиваща, гореща.
Без разум съм,
една за теб
душата ми все още бърза,
но без изход съм,
без път до теб,
без смисъл даже да го търся.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милена Всички права запазени
