shmorzi (Милена)
19

May 13, 2012, 5:31 PM

Накъде

Poetry » Love

1.4K 1 2

Без изход съм,

ни сложен, нито прост.

Затворена съм, безутешна.

Без разум съм,

изчерпана до кости.

Потайна съм, почти безрешна.

Сама съм пак

и чакам пак сама

нов път, пътечка, нещо.

Пак аз съм враг

и битката е пак една -

една, убиваща, гореща.

Без разум съм,

една за теб

душата ми все още бърза,

но без изход съм,

без път до теб,

без смисъл даже да го търся.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

toxin (Таня Донова)

Някъде бях чела, ако ти затворят вратата, да влезеш през прозореца! Но си мисля, че понякога е по-добре не само да останеш навън, ами и да бягаш надалеч! И на мен ми хареса, Ч. Н. Г., Милена!

2013-01-02T08:48:35+02:00
contessa (Светла Асенова)

Хареса ми! Преминала съм през това, за което пишеш.

2012-05-14T01:08:05+03:00

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0