20 нояб. 2013 г., 22:33

Нали

716 0 16

Нали

 

Дали когато вече ще ме няма,

светът ще стане по-благочестив?

И хората ще се обичат вярно

и любовта не ще да е консуматив?!

 

Дали когато гледам от небето,

приятели ръка ще си подават?

И с искрена и топла дума

трудностите ще  преодоляват?!

 

Дали когато тайно влизам вкъщи,

родител и дете  ще се прегръщат?

И с бащинска, загрижена милувка

спомена за мама ще завръщат?!

 

Дали ще бъда смела и готова

пътят дълъг вечно да ме задължи...

С вяра и с усмивка, и спокойна,

че без мен светът ще продължи, нали?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Манипулирам Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, мила, Сън вали! Искам да вярвам, че не само ще продължи, а ще бъде и по-добър
  • Как съм пропуснала този философски стих!
    Финала е много силен, М! Така е, света ще си продължи и без нас! Споделям мнението на Васил!
    Поздравявам те и оценявам!
  • Навремето Чудомир е ръсил най-щурите си майтапи,един месец преди да отлети. Обожавам черния хумор! Права си, защо да не се забавляваме!
  • Ние сме много големи, Чо! Как умеем да се забавляваме с тези неща, нали, нали
  • Искам да посрещна тълпата си първи!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...