20.11.2013 г., 22:33

Нали

708 0 16

Нали

 

Дали когато вече ще ме няма,

светът ще стане по-благочестив?

И хората ще се обичат вярно

и любовта не ще да е консуматив?!

 

Дали когато гледам от небето,

приятели ръка ще си подават?

И с искрена и топла дума

трудностите ще  преодоляват?!

 

Дали когато тайно влизам вкъщи,

родител и дете  ще се прегръщат?

И с бащинска, загрижена милувка

спомена за мама ще завръщат?!

 

Дали ще бъда смела и готова

пътят дълъг вечно да ме задължи...

С вяра и с усмивка, и спокойна,

че без мен светът ще продължи, нали?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Манипулирам Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, мила, Сън вали! Искам да вярвам, че не само ще продължи, а ще бъде и по-добър
  • Как съм пропуснала този философски стих!
    Финала е много силен, М! Така е, света ще си продължи и без нас! Споделям мнението на Васил!
    Поздравявам те и оценявам!
  • Навремето Чудомир е ръсил най-щурите си майтапи,един месец преди да отлети. Обожавам черния хумор! Права си, защо да не се забавляваме!
  • Ние сме много големи, Чо! Как умеем да се забавляваме с тези неща, нали, нали
  • Искам да посрещна тълпата си първи!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...