НАМРАЗЕНА ЛЮБОВ
Беше зима, но суха, без сняг!
Лято без слънце, а точно обратно.
Пролетта скри свойта свежа душа.
Есента беше бедна стократно.
Сезоните мразеха наш`та любов!
Видяха те рожба родена насила...
Безжизнена, грохнала, тътреща бавно,
като вървяща в пустиня камила.
С тази любов ни намрази светът!?
Нека върнем всичко отново!
За да има сезони с чиста любов,
слагаме край и готово!
© Иван Иванов Все права защищены