НАМРАЗЕНА ЛЮБОВ
Беше зима, но суха, без сняг!
Лято без слънце, а точно обратно.
Пролетта скри свойта свежа душа.
Есента беше бедна стократно.
Сезоните мразеха наш`та любов!
Видяха те рожба родена насила...
Безжизнена, грохнала, тътреща бавно,
като вървяща в пустиня камила.
С тази любов ни намрази светът!?
Нека върнем всичко отново!
За да има сезони с чиста любов,
слагаме край и готово!
© Иван Иванов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
