13 сент. 2014 г., 20:38

Напомням... на себе си

906 0 3

Завързвам всяка светла мисъл в мен

на панделка грижливо,

та когато лятото избяга,

с морето да флиртувам закачливо.

През август съм цялата на точки,

с вкус на шоколад и на вълни,

септември- тиха и прозрачна,

много дълга- на черти.

Във вярност врекла съм се на морето

и лятото ще дойде пак,

с бира, шоколад и топъл поглед

ще се лекувам в тежък час.

Обещавам им, че ще се върна,

че всъщност никога не ги напускам,

а просто тихичко потъвам,

косите свои сбъднато разпускам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гъсеница Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чо, Нaде, блaгодaря ви и много нежно ви гушкaм.
  • Много ефирно,нежно и обичащо!
  • Има места и събития, без които не можем. И тях обричаме на самота, когато отсъстваме... и сме им длъжници. Ноо, всъщност никога не можем да ги напуснем истински, нали?!
    Поздрав, Гъсеничке!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...