13.09.2014 г., 20:38

Напомням... на себе си

911 0 3

Завързвам всяка светла мисъл в мен

на панделка грижливо,

та когато лятото избяга,

с морето да флиртувам закачливо.

През август съм цялата на точки,

с вкус на шоколад и на вълни,

септември- тиха и прозрачна,

много дълга- на черти.

Във вярност врекла съм се на морето

и лятото ще дойде пак,

с бира, шоколад и топъл поглед

ще се лекувам в тежък час.

Обещавам им, че ще се върна,

че всъщност никога не ги напускам,

а просто тихичко потъвам,

косите свои сбъднато разпускам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гъсеница Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чо, Нaде, блaгодaря ви и много нежно ви гушкaм.
  • Много ефирно,нежно и обичащо!
  • Има места и събития, без които не можем. И тях обричаме на самота, когато отсъстваме... и сме им длъжници. Ноо, всъщност никога не можем да ги напуснем истински, нали?!
    Поздрав, Гъсеничке!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...