Sep 13, 2014, 8:38 PM

Напомням... на себе си

  Poetry » Other
910 0 3

Завързвам всяка светла мисъл в мен

на панделка грижливо,

та когато лятото избяга,

с морето да флиртувам закачливо.

През август съм цялата на точки,

с вкус на шоколад и на вълни,

септември- тиха и прозрачна,

много дълга- на черти.

Във вярност врекла съм се на морето

и лятото ще дойде пак,

с бира, шоколад и топъл поглед

ще се лекувам в тежък час.

Обещавам им, че ще се върна,

че всъщност никога не ги напускам,

а просто тихичко потъвам,

косите свои сбъднато разпускам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гъсеница All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чо, Нaде, блaгодaря ви и много нежно ви гушкaм.
  • Много ефирно,нежно и обичащо!
  • Има места и събития, без които не можем. И тях обричаме на самота, когато отсъстваме... и сме им длъжници. Ноо, всъщност никога не можем да ги напуснем истински, нали?!
    Поздрав, Гъсеничке!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...