Направено под дъжда...
Направено под дъжда...
Любовта ни е като птиче от водата,
изплува и полетя надълбоко,
на дълбоко и толкова на високо...
защото просто се влюби като нас...
В свободата, която тъй рисуваме...
във всеки, всеки един нейн цвят...
така както само ние го можем,
така както само ние го мечтаем...
Ти изскачаш ми отзад с роза в ръка,
аз я целувам и я отдавам на небесата...
Ти отваряш ми вратата на сърцето,
аз го прегръщам и ти отварям прозореца...
Ти винаги четеш мислите ми като писмо,
и осветяваш всяко кътче, като слънцето...
И винаги правиш така, че да съм щастлива...
дори тогава, когато с луната се заяждаме...
Точно като източното крайбрежие и залеза...
и представата за времето, която сме загубили...
Когато ти е студено знаеш - облечи се в мен...
Когато искаш да те прегърна знаеш - тук съм...
И чувства се така съкровено и несломимо
все едно че света изобщо не съществува...
Тогава когато споделяме един живот...
и само този миг в теб и мен е значим...
Точно като трепета, когато дишаме вятъра...
когато нежно заровиш ръце в косите ми...
и точно когато в мечтите целуна очите ти...
когато затворим очи и така се събудим...
И няма значение колко далеч ще стигнем...
с теб съм когато в звездите виждаш лъчите...
и когато няма да можеш да видиш нищо...
Аз ще ти подам ръка от тунела да излезем...
И няма значение колко нагоре ще полетим...
с теб ще съм, когато поискаш да слезем...
защото когато се обича - няма значение...
докато вървим по земята - всъщност летим...
И няма значение колко лабиринти ще извървим...
искам да узнае всяко цвете, че те обичам така...
така както само сърцето може да обича...
И няма значение какво ще си помислят за нас,
нека узнае всяка песен, че си истински живот
защото всичко е искрено, направено под дъжда...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лили Вълчева Все права защищены
Прегръдки...
