...напролет съм врабченце. Живо...
Не знам защо, не помня как
и ми омръзна да се питам.
Последна глътка - зимен мрак,
последна нота, с тъжен ритъм.
Разцъфва бавно нежен цвят
и вятър облаците гони.
Измръзвания не болят,
сълза висулката отрони.
Отприщеният луд порой,
отнася мъртва, сива зима.
Прашасал в ъгъла покой,
крещи от страх. И пак ме има.
Родих се в късче синева,
изпя ме птица, пресекливо.
Любов съм, стих и затова,
напролет съм врабченце. Живо...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
