Patrizzia (Надежда Ангелова)
2050 18104
17.03.2019 г., 11:04 ч.

...напролет съм врабченце. Живо... 

  Поезия » Друга
375 8 18

Не знам защо, не помня как
и ми омръзна да се питам.
Последна глътка - зимен мрак,
последна нота, с тъжен ритъм.

 

Разцъфва бавно нежен цвят
и вятър облаците гони.     
Измръзвания не болят,
сълза висулката отрони.

 

Отприщеният луд порой,
отнася мъртва, сива зима.
Прашасал в ъгъла покой,
крещи от страх. И пак ме има.

 

Родих се в късче синева,
изпя ме птица, пресекливо.
Любов съм, стих и затова,
напролет съм врабченце. Живо...

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??