Mar 17, 2019, 11:04 AM
...напролет съм врабченце. Живо...
Не знам защо, не помня как
и ми омръзна да се питам.
Последна глътка - зимен мрак,
последна нота, с тъжен ритъм.
Разцъфва бавно нежен цвят
и вятър облаците гони.
Измръзвания не болят,
сълза висулката отрони.
Отприщеният луд порой,
отнася мъртва, сива зима.
Прашасал в ъгъла покой,
крещи от страх. И пак ме има.
Родих се в късче синева,
изпя ме птица, пресекливо.
Любов съм, стих и затова,
напролет съм врабченце. Живо...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря, Елка!
-
Здравей, любов, здравей, врабчченце! Много ми хареса!
-
Благодаря, Роси, Доре!
-
Поздравления, Надежда! Красива мелодия е този стих и чиста!
-
Обичам птиците! Врабчетата са героите на зимата! Аз винаги се отъждествявам с тях и твоят стих ме стопли, развълнува и зарадва! Благодаря!
-
Гавраил, Дани, благодаря ви!
-
Поздрави, Врабче!
-
Ей,най накрая се появи едно врабченце,живо...
-
Силвенце, Мъдрост моя, Миночка, благодаря ви!
-
Тя и пролетта е като любовта, вдъхваш радост, Наде!
-
Може и да си врабченце, но омайваш като славей.
Рони цъфнали листенца под гласа ти незабравата.
Светлината като дума тъмни кътчета огрява
през пролука от куршуми и в душата ми остава...
-
Чета те с наслада, Врабче.
Гуш от една луда чапла. -
Лиде, Ена, Светулчице,Марийче, Марианче, Красе, благодаря ви момичета!
-
Любов си, стих и затова,
напролет си врабченце. Живо.. Наде! -
Врабченце миличко, искам да те гушна!
-
Има те, жива си, пробуждаш в нас пролетта!
-
Любов си, Наде, затова и поезияна ти е толкова топла и красива!
Прегръдка с благодарност! -
Много образно, топло и нежно.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
