29 мая 2008 г., 22:19

Нарисувай ме

1.2K 1 9
Нарисувай ме през своите очи -
нежна, слаба, уязвима.
Нарисувай ме, дори да не личи
колко сила в себе си съм скрила.

Нарисувай ме за другите незрима
някъде във цветното платно -
късче от измръзващата зима,
песъчинка в морското легло.

Нарисувай ме бездомна, тъжна птица
с разпиляно в бурята гнездо,
литнала от огъня искрица,
младо, неразцъфнало дърво.

Нарисувай ме покорна, мълчалива,
недолюбена от слънцето роса.
Нарисувай ме - за тебе да ме има
облачна след мълния гора.

Нарисувай ме изгряваща Зорница,
заблестяла привечер с тъга,
мъничка, невидима сълзица,
изпълзяла непокорно от гръдта.

Нарисувай ме и тъжна, и щастлива,
нарисувай ме спокойна и добра.
Как ще дойда, как ще си отида?
... Като буря, завещала тишина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Геновева Симеонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...