Нарисувай ме
Нарисувай ме през своите очи -
нежна, слаба, уязвима.
Нарисувай ме, дори да не личи
колко сила в себе си съм скрила.
Нарисувай ме за другите незрима
някъде във цветното платно -
късче от измръзващата зима,
песъчинка в морското легло.
Нарисувай ме бездомна, тъжна птица
с разпиляно в бурята гнездо,
литнала от огъня искрица,
младо, неразцъфнало дърво.
Нарисувай ме покорна, мълчалива,
недолюбена от слънцето роса.
Нарисувай ме - за тебе да ме има
облачна след мълния гора.
Нарисувай ме изгряваща Зорница,
заблестяла привечер с тъга,
мъничка, невидима сълзица,
изпълзяла непокорно от гръдта.
Нарисувай ме и тъжна, и щастлива,
нарисувай ме спокойна и добра.
Как ще дойда, как ще си отида?
... Като буря, завещала тишина.
нежна, слаба, уязвима.
Нарисувай ме, дори да не личи
колко сила в себе си съм скрила.
Нарисувай ме за другите незрима
някъде във цветното платно -
късче от измръзващата зима,
песъчинка в морското легло.
Нарисувай ме бездомна, тъжна птица
с разпиляно в бурята гнездо,
литнала от огъня искрица,
младо, неразцъфнало дърво.
Нарисувай ме покорна, мълчалива,
недолюбена от слънцето роса.
Нарисувай ме - за тебе да ме има
облачна след мълния гора.
Нарисувай ме изгряваща Зорница,
заблестяла привечер с тъга,
мъничка, невидима сълзица,
изпълзяла непокорно от гръдта.
Нарисувай ме и тъжна, и щастлива,
нарисувай ме спокойна и добра.
Как ще дойда, как ще си отида?
... Като буря, завещала тишина.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
