Нашепвай ми
нашепвай ми във нощите когато
часовникът отмерва тъмнина
а мислите ми скътали безкрая
отдават се във плен на тишина
повтаряй името ми многократно
като молитва във вълшебен храм
звездите ще са наша стража
и всички страхове ще се стопят
докосвай ме със нежните си длани
душата ми изпивай със очи
преодолявай моите прегради
и ми разкривай тайни висини
нашепвай ми във утрото когато
съм сгушена във твоето сърце
и двамата отдавна сме разбрали
че любовта е нашето небе
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Георгиева Все права защищены
