На терасата сме, подпрели с ръце глави.
Говорим си тихо, усмивки по лицата ни.
Аз избрах звезда, сега потърси си и ти
и да ги приберем за минутка в сърцата ни.
Знаеш ли защо звездите са красиви?
Ами те не споделят, а излъчват светлина.
Никой не знае дали са щастливи
и съществува ли около тях топлина.
И поглеждам, че ръката ти е в моята,
а очите ти вече не бродят по небето.
Целувката ти на звездата играе ролята
и грее не къде да е, а точно в сърцето.
© Явор Перфанов Все права защищены