22.03.2016 г., 7:51

Нашите звезди

461 0 3

На терасата сме, подпрели с ръце глави.

Говорим си тихо, усмивки по лицата ни.

Аз избрах звезда, сега потърси си и ти

и да ги приберем за минутка в сърцата ни.

Знаеш ли защо звездите са красиви?

Ами те не споделят, а излъчват светлина.

Никой не знае дали са щастливи

и съществува ли около тях топлина.

И поглеждам, че ръката ти е в моята,

а очите ти вече не бродят по небето.

Целувката ти на звездата играе ролята

и грее не къде да е, а точно в сърцето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Перфанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...