22.03.2016 г., 7:51

Нашите звезди

462 0 3

На терасата сме, подпрели с ръце глави.

Говорим си тихо, усмивки по лицата ни.

Аз избрах звезда, сега потърси си и ти

и да ги приберем за минутка в сърцата ни.

Знаеш ли защо звездите са красиви?

Ами те не споделят, а излъчват светлина.

Никой не знае дали са щастливи

и съществува ли около тях топлина.

И поглеждам, че ръката ти е в моята,

а очите ти вече не бродят по небето.

Целувката ти на звездата играе ролята

и грее не къде да е, а точно в сърцето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Перфанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...