Mar 22, 2016, 7:51 AM

Нашите звезди

  Poetry » Love
459 0 3

На терасата сме, подпрели с ръце глави.

Говорим си тихо, усмивки по лицата ни.

Аз избрах звезда, сега потърси си и ти

и да ги приберем за минутка в сърцата ни.

Знаеш ли защо звездите са красиви?

Ами те не споделят, а излъчват светлина.

Никой не знае дали са щастливи

и съществува ли около тях топлина.

И поглеждам, че ръката ти е в моята,

а очите ти вече не бродят по небето.

Целувката ти на звездата играе ролята

и грее не къде да е, а точно в сърцето.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Явор Перфанов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...