Patrizzia (Надежда Ангелова)
2251 18480
23 мар. 2022 г., 10:32

Наследство 

  Поэзия » Философская
306 2 7

Вървяхме с теб до рамо, рамо
ти спираше на всеки кръстопът
и казваше : "— Помни, че само
най-смелите от нас летят".

И не защото са крилати,
крилата - вятър са и прах,
а просто вярват, че е пратил,
сам Бог единствено на тях,

души, които след стремежи,
политат всяка нощ и ден,
но ти не ще ги забележиш,
те с вид съвсем обикновен,

живеят. Борят се и страдат,
но вечно вярват в чудеса.
Чудаци. Тяхната награда,
че като другите не са.

И аз летях, гласа ти слушах,
дори безкрила птица бях.
Порой ме влачи, беше суша,
ти смелост беше в моя страх.

Ти мен такава си родила,
случайна дума в гневен стих.
От тебе, мамо слабост, сила,
душа чудашка наследих.

Не съм мечтаната отмяна,
не съм покорна и го знам.
От теб наследство ми остана:
Поетът винаги е сам...

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??