Наследство
Вървяхме с теб до рамо, рамо
ти спираше на всеки кръстопът
и казваше : "— Помни, че само
най-смелите от нас летят".
И не защото са крилати,
крилата - вятър са и прах,
а просто вярват, че е пратил,
сам Бог единствено на тях,
души, които след стремежи,
политат всяка нощ и ден,
но ти не ще ги забележиш,
те с вид съвсем обикновен,
живеят. Борят се и страдат,
но вечно вярват в чудеса.
Чудаци. Тяхната награда,
че като другите не са.
И аз летях, гласа ти слушах,
дори безкрила птица бях.
Порой ме влачи, беше суша,
ти смелост беше в моя страх.
Ти мен такава си родила,
случайна дума в гневен стих.
От тебе, мамо слабост, сила,
душа чудашка наследих.
Не съм мечтаната отмяна,
не съм покорна и го знам.
От теб наследство ми остана:
Поетът винаги е сам...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
