3 мая 2015 г., 16:00

Настроение

614 0 15

                                                                    Н А С Т Р О Е Н И Е

 

 

                                                                   Всяка дума в бездумие чезне,

                                                                   преди в сърцето да легне.

                                                                   Всяка болка безболие дири –

                                                                   не ù трябват суетни кумири.

                                                                   Всяка обич от обич се сгрява –

                                                                   без отзвук сърцето ранява.

                                                                   Любовта е любов и тогава,

                                                                   когато ранени спасява.

                                                            

                                                                   

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойна Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ник,, Иванка, Дочка, Илко - благодаря на всички, че прочетохте творбата ми и изказахте мнението си!Вашите коментари ми са стимул.
    Поздравявам ви и ви желая хубав ден!
  • Ах тази,любов! И ранява и лекува
    със еднаква лекота.
    За нормални и за луди
    е една...

    Браво и от мен!
  • Не ми донесе настроение. Накара ме да се замисля.
    Прекрасно си го казала!
  • Благодаря на всички, които ме удостоите с внимание и написахте позитивни коментари!Поздрави от мен и хубав ден!
  • Така е.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...