3.05.2015 г., 16:00

Настроение

611 0 15

                                                                    Н А С Т Р О Е Н И Е

 

 

                                                                   Всяка дума в бездумие чезне,

                                                                   преди в сърцето да легне.

                                                                   Всяка болка безболие дири –

                                                                   не ù трябват суетни кумири.

                                                                   Всяка обич от обич се сгрява –

                                                                   без отзвук сърцето ранява.

                                                                   Любовта е любов и тогава,

                                                                   когато ранени спасява.

                                                            

                                                                   

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойна Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ник,, Иванка, Дочка, Илко - благодаря на всички, че прочетохте творбата ми и изказахте мнението си!Вашите коментари ми са стимул.
    Поздравявам ви и ви желая хубав ден!
  • Ах тази,любов! И ранява и лекува
    със еднаква лекота.
    За нормални и за луди
    е една...

    Браво и от мен!
  • Не ми донесе настроение. Накара ме да се замисля.
    Прекрасно си го казала!
  • Благодаря на всички, които ме удостоите с внимание и написахте позитивни коментари!Поздрави от мен и хубав ден!
  • Така е.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...