3.05.2015 г., 16:00

Настроение

606 0 15

                                                                    Н А С Т Р О Е Н И Е

 

 

                                                                   Всяка дума в бездумие чезне,

                                                                   преди в сърцето да легне.

                                                                   Всяка болка безболие дири –

                                                                   не ù трябват суетни кумири.

                                                                   Всяка обич от обич се сгрява –

                                                                   без отзвук сърцето ранява.

                                                                   Любовта е любов и тогава,

                                                                   когато ранени спасява.

                                                            

                                                                   

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойна Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ник,, Иванка, Дочка, Илко - благодаря на всички, че прочетохте творбата ми и изказахте мнението си!Вашите коментари ми са стимул.
    Поздравявам ви и ви желая хубав ден!
  • Ах тази,любов! И ранява и лекува
    със еднаква лекота.
    За нормални и за луди
    е една...

    Браво и от мен!
  • Не ми донесе настроение. Накара ме да се замисля.
    Прекрасно си го казала!
  • Благодаря на всички, които ме удостоите с внимание и написахте позитивни коментари!Поздрави от мен и хубав ден!
  • Така е.

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...