Стрък със златна корона
озарява земните мисли
и разхожда по небосклона
любовта, с нейните истини.
Прецъфтява часът за кафе.
Зеленее плодът на обяда.
С лека ръка върху му посяга
вечерта, преди с нас да избяга
с онова, сред което се зрее…
Искаш ли, някога, двамата, пак…?
Виж! Слънчогледът се смее...
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены