25 авг. 2011 г., 08:40

Научете го...

725 0 9


Отворете му, моля ви. Стига вече е тропал.

Ще събуди съседите, а е три през нощта.

Нека влезе на топло. Не е никак досаден.

Ще остане за кратко. Пие само кафе.

 

Като другите хора е, ала сам и премръзнал.

Не, не е по-различен, като няма си дом.

Той не проси, не моли. Не раздава надежди.

Не пристъпва закона. Просто търси подслон.

 

Той е мил и гальовен и не е ексцентричен.

Не мислете за него като че е чудак,

а когато е влюбен, става по-романтичен.

Ще напомня за себе си дълго и след това.

 

Споделете му всичко. Той умее да слуша

и обича да вярва във добрите неща.

Ще отнеме товара от плещите ви, хора,

става по-специфичен в този час на нощта.

 

Там, на другата улица, вече знаят за него,

как раздава си ризите, но си има балтон.

Във ръката си стиска дребна сива монета,

а във джоба му копче, като за талисман.

 

Не плачете пред него и не го наранявайте.

Той играе начисто. Но на кратка игра.

Научете го, моля ви, как да обича.

Научете го вие, аз... не можах.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...