Научете го...
Отворете му, моля ви. Стига вече е тропал.
Ще събуди съседите, а е три през нощта.
Нека влезе на топло. Не е никак досаден.
Ще остане за кратко. Пие само кафе.
Като другите хора е, ала сам и премръзнал.
Не, не е по-различен, като няма си дом.
Той не проси, не моли. Не раздава надежди.
Не пристъпва закона. Просто търси подслон.
Той е мил и гальовен и не е ексцентричен.
Не мислете за него като че е чудак,
а когато е влюбен, става по-романтичен.
Ще напомня за себе си дълго и след това.
Споделете му всичко. Той умее да слуша
и обича да вярва във добрите неща.
Ще отнеме товара от плещите ви, хора,
става по-специфичен в този час на нощта.
Там, на другата улица, вече знаят за него,
как раздава си ризите, но си има балтон.
Във ръката си стиска дребна сива монета,
а във джоба му копче, като за талисман.
Не плачете пред него и не го наранявайте.
Той играе начисто. Но на кратка игра.
Научете го, моля ви, как да обича.
Научете го вие, аз... не можах.
© Анета All rights reserved.
Такива хора не могат да обичат така, както на нас ни се иска!
